Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На твоя гроб


На Ганчо Топалов
Не стихва във душата мъката голяма
и във сърцето натежалата печал!
Не мога още да повярвам, че те няма,
че в този гроб си ти заспал.

Как се побра във него, снажен балканджия,
потомък як на легендарни праотци!
Покой намират в него само тия,
които приживе били са мъртъвци!

А ти обичаше живота, края роден,
виста, Балкана, свободата, песента
и като харамия, волен и свободен,
излъчваше мъжественост и доброта!

За мене ти си жив! И аз със теб живея!
Че в юност ранна, с дух победен и крилат,
под огнен стяг, със марша боен на Сергея
се устремихме към един бленуван свят!

Но тленна е плътта и смъртен е човека,
а битието му – измамна суета!
Пред гроба свършва тя, житейската пътека,
пред него гасне и последната мечта!

За мене ти си жив! И аз със теб живея!
Ще бъдем заедно и в вечното Отвъд!
По теб безкрай скърбя, тъгувам и жалея!
За нашето другарство няма тлен и смърт!