Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Недей тъгува!


За тебе аз ще си остана Непознатият!
И Непознатата за мен оставаш ти!
Но моля те: когато някога в душата ти
се спусне тъмен облак и я засени,

ти потърси кът мирен на усамотение
и натъжена тия песни прочети
и в твойта страдаща душа едно видение
ще затрепти във непознати красоти!

Тогава ти ще разбереш, че си обичана
тъй както никоя девойка преди теб
и че си гряла като цъфнала метличина
в душата на един забравен млад поет!

Но ти недей тъгува! Тъй е било писано:
душите непознати да се разделят!
Но знай, че всяка обич е орисана
тъй както е орисан всеки лист и цвят!

Недей тъгува! Туй, което е загубено
при тебе никога не ще се върне веч!
Далеч от теб едно сърце тъжи нелюбено
и глъхне песенно една нечута реч!

Недей тъгува! А смирено влез в градината
и свеж букет от бели рози набери,
сложи ги в твоята любима ваза, синята
и със покрусена глава пред тях се спри!

Като пред гроб забравен спри се там наведена
и панахидно прошепти със благослов:
„Тук нявга се роди, цъфтя и бе погребана
една любов, една забравена любов!...“

1946 г.