Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Непобеденият


На Томазо Кампанела
Без слънчев лъч над тридесет години!
Над тридесет години – тюрмен мрак!
Томазо Кампанела, разкажи ни
за себе си – защо, кога и как?

Заради истина и правда свята,
заради мисъл, слово и език,
бе обявен за син на Сатаната:
безбожник, богохулник, еретик!

И заредиха се години тежки
на изтезания, на студ и глад,
години страшни – с мъки нечовешки,
по-страшни и от Дантевия ад!

Жестока беше папската омраза,
дваж по-жестока папската лъжа,
но ти от себе си не се отказа
и мъките голготски издържа!

В годините и зли, и величави,
макар измъчван и гнетен до смърт,
ти своя идеал не изостави
и той изведе те на слънчев път!

Във буйния разцвет на младостта си,
захвърлен в бастиона вледенен,
ти го напусна с бели власи
безстрашен, ненадвит, непобеден!

Светците древни биха завидели
на мъченическия ти живот!
Ти стана знаме на борците смели!
Маяк на слабия човешки род!

И символ вечен на духа предвечен
ще бъдеш докогато има свят!
На твоя гроб – незнаен и далечен –
чело привеждам и полагам цвят!

1965