Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Песен за родния край


Безгрижни хора полетели
със радост в родните предели
и с жаждата за мирен стан,
за ден във Враца се отбийте,
с планинска свежест се опийте
от разшумелия Балкан.

Елате горе в „Леденика“,
където с древен глас ви вика
един подземен чуден свят!
На „Вола“ величав елате,
че той с безсмъртие богат е,
с Родината навеки слят!

Любувайте се на „Вратцата“,
на „Хижата“, на синевата
и на „Вестителят“ храбрец!
Към „Милин камък“ взор хвърлете
и пътя страшен проследете
през легендарния „Веслец“!

След сбогом с чудната природа,
пред величавия Войвода
във почит прегънете крак,
че тук за род и за родина
във бой неравен той загина
и стана знаме и маяк!

1970 г.