Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Писмо


От чужди устни твойто име
ми прозвъня за първи път
и като приказка любима
то сгря студената ми гръд.

Коя си ти – не те познавам,
но тъй обикнах твоя свят,
че днес бездушен отминавам
красавиците в този град.

Не съм те виждал и не зная,
ако те срещна някой ден,
дали бих могъл да изтрая
пред твоя образ озарен!

На сън го виждам: той ме буди,
огрян от лунните лъчи.
И греят като изумруди
усмихнатите ти очи.

Изгарят устни зажаднели
сърцето ми трепти, трепти.
Обичам те, прекрасна Ели!
А ти? Обичаш ли ме ти?