Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




По Дунава


На Гинка
Прекрасен юлски ден. Със едри плиски
отплува от пристанищния град
гигантът – Александър Стамболийски?,
препълнен с пъстър добруджански свят.

Като листо по Дунава понесен
обвеяният кораб се люлей,
а някаква старинна руска песен
на палубата празнично се лей.

С венци от лесове брегът се кичи.
Реката се люлее и блести.
Над мачтите крилато пойно птиче
трепти с криле и с нас лети, лети!

Водата свети огледално бистра,
от бездните извира хладина.
Ей, наближава моята Силистра,
където чака милата жена!

И в този чуден миг обикваш страстно
жена, дете, родина и народ
и иска ти се под това небе прекрасно
да не угасват младост и живот!