Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Привечер


И този ден отмина
натам, към вечността
и в синя пелерина
пристига вечерта.

След дневната умора
отдъхваш кротко ти.
Навън тъмней простора.
Вечерница блести.

Прелистил тази дата
във здрача тъмносин,
безмълвен в тишината,
ти питаш се самин:

„Днес честно ли се борих
в полето на труда?
Какво добро аз сторих?
Оставих ли следа?“

Под звездната вселена,
припламнала навън,
душата изнурена
жадува сладък сън.

1976 г.