Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Раздяла


В памет на
Невена Р. Даскалова
Надвисват небеса оловни
над гроб, над хора и ковчег
и сред ридания синовни
ковчегът спуска се полек!

Земята цяла се сковава!
Навсъде сняг и студ, и мраз!
И скръб сърцата вледенява
във този скъп прощален час!

Жена за почести достойна,
безпримерна и в мир, и в бой.
В живота вечно неспокойна,
намери в гроба ти покой!

Ти беше спътница на този,
що падна като великан,
затуй и пътя ти не с рози,
а с черни тръни бе постлан!

От скръб велика уморена,
под тихия камбанен звън,
почивай, скъпа ни Невена,
във непробудния си сън!

С целувка, в скръб неизразима,
със тебе днес се аз простих
и цял народ си сбогом взима
от теб чрез тъжния ми стих!

1954 г.