Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




„Романтика“


„Романтика“ – кът с прелести обкичен!
„Романтика“ – прекрасен роден кът!
Години като от магнит привличан,
във теб пристигнах аз за първи път!

И уморен потънах аз във твойте скути
сред цвят и листи! Тишина и хлад.
О, как са сладки първите минути
след грохота на каменния град!

Тук няма черен дим, ни грозен трясък,
ни гмеж човешка – вечен панаир,
ухото гали мек, ритмичен плясък,
а погледа – безкрайна водна шир!

Морето със солени пръски плиска
тревичките пред твоя дървен праг
и умилен на тебе ти се иска
със устни да докоснеш този бряг,

където дръзко архитект-ваятел
пресътворил е чуден земен дял.
Поклон пред този непознат приятел,
към красотата красота придал.

В безреда артистична разпилени
багреят многоцветни бунгала
и хлад им пазят клонища зелени,
с любов над тях разперили крила!

А в клоните ята от пойни птици
изкусно се надпяват ден и нощ
и росни капчици като сълзици
огрени трепкат в приказен разкош!

А падне ли над тебе вечер звездна
и секне песен, глъч, и звук, и звън,
и укротилата се морска бездна
приспи вълните си във сладък сън,

разнежва се душата на човека
и иска му се в този час заспал
да полети по лунната пътека
и стигне там, где месец е изгрял!

„Романтика“ – кът жаждан и обичан!
„Романтика“ – вълшебен роден кът!
Със моя стих напевен и лиричен,
целувам твойта твърд за стотен път!...