Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Сталин


Сатрап със сатанинска сила!
Такъв запомни го светът.
Москва-река не би измила
злодействата му и грехът!

От Фински залив до Камчатка
и от студен Сибир до Крим,
той – леденият сфинкс-загадка –
свиреп, жесток, неумолим,

в припадналата нощ беззвездна,
в сковаващия мраз и лед,
раздаваше с ръка железна
безправие, терор и гнет!

Зад титула му „вожд народен“,
бе скрит всеруският палач.
Течеше Днепър пълноводен,
понесъл жал, сълзи и плач!

А Волга, тъжна „Мать родная“,
познала ужас и беди,
във свойта траурна замая,
влечеше кървави води!

Свирепи глутници чекисти
сновяха в гъстата тъма.
Затрупана със сняг и листи,
Русия цяла занемя!

На ГПУ освирепяло
пред безпощадния кинжал
диханието беше спряло,
животът гробищно замрял,

че към Гулаг безброй вагони
летяха с окован народ.
О, там изтляха милиони
до сетна искрица живот!

Страдална Рус вовек ще помни
от Прут и Дон – до Енисей,
гнета му, жертвите огромни,
жестокостта му на злодей!

1962