Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Съдба


Пожарът стихна. Почерня гората.
И всичко в нея опустя.
Една орлица дълго в небесата
над мъртвата гора летя.

Пищеше тя над жалните дървета,
от мъка биеше с крила
и търсеше на своите орлета
изпепелелите тела.

Пастирче бях и тъжната картина
аз дълго гледах вкаменен.
Едно безгрижно детство в мен изстина,
една мечта умря във мен!

Години прелетяха оттогава,
аз раснах мълчалив и тих
и на живота в гъстата дъбрава
гнездо домашно си извих.

Но с бомбен трясък връхлетя войната,
вмиг разруши ми всичко тя.
Което някога видях в гората
жестоко мене сполетя.

Години отлетяха оттогава,
аз скитах, тъжен и нерад,
и на скръбта във живата жарава
изпепеля животът млад!

Косата посребря. Като орлица
тъжовна мисъл все витай
над гроба скъп на моите дечица,
във моя свиден бащин край!

1951 г.