Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Ти помниш ли, Меглена


Ти помниш ли, Меглена,
оная нощ през май,
на тъмната Вселена
под звездния безкрай?

Загледани в звездите –
свят жаждан и мечтан! –
със сладост във душите,
с горещи длан о длан,

безмълвни и благати
вървяхме през нощта,
със помисли крилати
по прелестни неща.

Как хубаво ни беше
във оня час блажен!
Градът дълбоко спеше,
от грохот уморен.

Дъхтяха дървесата
на мед и липов цвят
и бистри небесата
ни ръсеха със хлад.

Изгряла романтично
луната запламтя
и стъпките ритмично
отекваха в нощта,

А ний: сами в покоя,
в среднощния покой –
ти – неотменно моя,
аз – безпределно твой!

О, тая нощ, любима,
във оня чуден май
за мен незабравима
остане-ще докрай!