Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Четвърта нощ...


Четвърта нощ. От грейналата книга
ти не повдигаш къдрава глава!
О, иска ми се да извикам: „Стига
си гледала във мъртвите слова!

Стани и до прозореца разтворен
като сърна ти леко пристъпи,
вдигни очи и с поглед топъл, морен
виж как навън ухае на липи!

Как спира грохотът. Градът притихва.
Заспива умореният квартал.
И как едно небе ни се усмихва
с усмивката на източен опал!“

Но ти все бдиш над грейналата книга,
като светица над лика Христов
и не дочуваш как до теб достига
въздишката на моята любов!

Преваля нощ. Натегнали клепачи
се спускат в ложето на сладък сън.
Едно сърце в нощта по тебе плаче
и две очи те търсят жадно вън!...