Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Pro domo sua


Веднъж ли са ми казвали другари,
че бил съм шегобиец, веселяк,
че и когато черна скръб опари
сърцето ми, усмихвал съм се пак?

Да. Весел съм. Обичам да се смея.
Да се шегувам. Да съм вечно млад.
Без радостта не мога да живея –
за мене тя е всичко в тоя свят.

Но хвана ли перото – друг съм аз:
в душата ми полек се свечерява,
дочувам гробно жив народен глас
и в мене той на тъжна песен става.

Това съм аз: на устните – цветя,
а във душата – глуха, тъжна есен.
На цял народ изплаквам днес скръбта,
затуй така е тъжна мойта песен!

1954 г.