Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пролетен химн


Блести като сапфир над нас лазур небесен,
и равнините плуват в слънчеви лъчи,
а някаква възторжена, младежка песен
сред нивите като симфония звучи!

Над кърищата росни ведър лъх полъхва
и разведрява потъмнелите села:
един злочест народ полека си отдъхва,
селяците изправят клюмнали чела.

Една надежда в селските сърца изгрява,
една мечта във техните души гори,
че бавно над Родината се зазорява
и пак запяват разшумелите гори!

Над угарите тича пролетният вятър,
по синурите огнени цветя цъфтят:
полето ври като безкраен огнен кратер,
във който се пече работният народ!

Небето щедро сипе слънчевото злато,
кънти от песни Дунавската равнина
и белите момински кърпи сред нивята
плющят като развети селски знамена!

О, моя светла, ведролика селска пролет,
кога ще дойдеш със разгънати крила
да понесеш на своя вихрен, слънчев полет
един народ, потънал в грижи и тегла!...