Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Акрани


На Марин Жечев – Страхил
Вървим през мирните села
и гледаме със тебе, брат:
навред наведени чела
и много тъжен селски свят!

Над нас се вие синкав дим
и дъжд от листи ни вали
и ние все вървим, вървим,
а във душите ни боли!

Ти спираш се смутен и блед,
със развълнувано сърце,
от скрита мъка цял обзет,
разтърсваш двете ми ръце:

„Какво съм аз? Какво си ти?
Какво е селската младеж?
Едно сърце във нас тупти
и сгрява ни един копнеж:

да видим в утрешния ден
единен селския народ,
за мирен подвиг вдъхновен,
поел по своя светъл път!...“

1936