Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Зима


Над мойто бедно село днес е тежка зима,
засипала със преспи всеки брод,
безрадостна, жестока и неумолима,
със смърт заплашва бедният народ.

Тук, дето някога ечаха волни песни,
днес гладни вълци вият с страшен вой,
а вятърът засипва дирите им пресни
и ядно свири в тъмните усои.

От снежен плод тежат разкършени плетища,
в обори гладна стоката мучи,
а там, в бордеите, край гаснещи огнища
безспир сълзят разплакани очи.

Надежда сетня като вощеница гасне
във селските измъчени души
и в някаква стихия в тях стихийно растне,
готова да събаря и руши.

Но някъде далеч страхотен гръм разтръсва
жестоко окованата земя
и светъл лъч от падаща звезда разкъсва
натегналата кървава тъма!...

...Ей, там, където някога е слънце грело,
ще грейне пак със огнени лъчи!
Пробуждай се, о мое бедно, родно село,
и ти, народ с разплакани очи!...

1936 г.