Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Из „Песни за Чехословакия“
Реквием


На Т. Г. Масарик
Като във някаква светà обител
проплакват бавно звън след звън:
един велик Отец-Освободител
заспива вечният си сън!

Вред глуха, гробна тишина настава,
последната сирена спре
и бавно над спокойната Валтава
се спусна траурно небе.

Един народ с признателно смирение
потъна във дълбока скръб
и паднал богомолно на колени
изпраща своя старец скъп!

Спи своя вечен сън, светец народен!
Почивай в своя вечен гроб!
Че ти направи весел и свободен
един народ – вековен роб.

Ти приживе видя осъществена
най-хубавата си мечта,
затуй сега спокойна и смирена
заспива твоята душа.

И нека твоето велико дело
и твоя борчески живот
да водят все така в борбата смело
чехословашкия народ!

Нек вечно над славянските народи
да грее твоята звезда
и нека тя победно да ги води
към братство, мир и свобода!...

1938 г.