Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Из „Седенкарски нощи“


На Георги Радоев
– – – – – – – – – – – – – –
Па приклекна близо до скута
на Генида – мома над момите
и удари троеструнен кутел,
та засвири песен жаловита

как е паднал Стамбол Воевода
и е хвърлен във река Марица,
как убийци яхнаха народа
и го мъчат в робство и тъмница:

         „А, е гиди,
      Стамбол Воевода
         де – къде си
      никой те не знае,

         селяните
      питат и разпитват
         где да найдат
      твоя гроб безкръстен,

         стрък босилек
      там да ти посадят,
         топли сълзи
      за теб да поронят,

         че я няма
      твоята десница,
         твойта сила,
      твойте прави думи!

         Тъмен облак
      над земята падна,
         та затъмни
      кърища зелени,

         тежка мъжка
      по селата тръгне –
         гнездо вие
      във всяка душица,

         черна чума
      хората обхожда,
         та пробира
      най-добрите момци!“...

Свири Георги с кутел троеструнен
свири за размирните години,
че народа страшно е възбунен
и във битка скоро ще се гине!

На сърдцата пада тежък камък,
люта жалба радостта отрови,
а в очите свети буен пламък
и за жертви всички са готови!...