Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Конници


Със развети кенарени блузи
на коне-вихрогони летим
през поля, през нивя, кукурузи,
сред пожари от слънце и дим!

Във очите ни вярата свети
като едро пшенично зърно
и разливат над нас ветровете
сладък мирис на прясно сено.

Младостта във гърдите лудува,
като птица бий мощни криле,
а пред нас се синей и вълнува
неизбродното житно поле.

Ний летим през поля, през градини
и през ръжени малки селца
и развяваме волни перчини
над обжарени, потни чела.

Ех, кога ли ще стигнем земята
на засмените селски очи,
там, където се къпе зората
сред пурпур, оранж и лъчи!

Там, където дълбоките ниви
непрестанно шумят във роса
и където са всички щастливи –
и деди, и бащи, и деца!...