Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Кръв


Една велика скръб ме днес потиска,
скръбта за твоя смел и горд народ,
и в тоя час те чувствам толкоз близка
като че ти си ме дарила със живот.

Защо е толкоз силна любовта ми
към теб и твойте горди синове?
Защо тъй властно твоя зов ме мами?
Защо така стихийно ме зове?

Дали затуй, че с моята родина
и двете дебне ни врагът със стръв?
Или затуй, че в твойте верни сина
и в мен тече една и съща кръв?

Не знам! Сърдцето ми е пълно със тревога,
че твоя мирен кът е застрашен,
и аз самин не знам дали ще мога
да спра една стихия утре в мен!

Душата ми е за разплата жадна,
пожар гори във моите гърди!
О, как копнея в люта бран да падна
за твоите свещени свободи!...

1938 г.