Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Посвещение


На Сергей Румянцев
Живях със твойто светло име
и с твоя образ – мил и скъп –
затуй сега до смърт гори ме
по теб една безкрайна скръб!

Сергей, защо тъй млад загина?
Кому бе нуждна твойта смърт?
Защо тъй рано ни отмина
в неравния житейски път?

Ех, знам: безследно ти изчезна,
тъй както хиляди след теб
във тъмната и страшна бездна,
в борба за слънце и за хлеб,

но знай, другарю, че в борбата
кой първен падне, той живей
и грей навеки във сърдцата
на братята борци-плебеи!

Ти нявга бурно разметежен
издигна меч срещу врагът
и тръгна в пътя неизбежен
към пурпурната светла смърт.

И днес пламтиш сред свода тъмен
като оранжева звезда
и водиш ни по пътя стръмен
на земеделската борба.

Поели твоя боен пламък,
след теб летиме – легион,
десниците ни са от камък,
а мишците – от здрав бетон.

И все така в борбата смело
ний вихрено летим, летим,
от вас започнатото дело
със жар докрай да продължим!