Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Призив


Кобна вис е натежала
над лазурни брегове:
иде тъмна, страшна хала
от безчисли врагове!

Глухо тътне гръм топовен –
зад гърба ни дебне враг,
иде робство – гнет вековен,
черен, непрогледен мрак!

Ставайте, сестри и братя –
героичен мой народ!
Свободата пò е свята
от човешкия живот!

Кръв тече от стари рани!
Врагът дебне ни със стръв!
Свободата ще се брани
до последна капка кръв...

1938 г.