Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Пролет


Над моята родна земя
изгряват безоблачни дни,
и бодрия химн на труда
в полята неспирно звъни.

Шумят разшумели гори
над рано запрегнал орач
във утринни ранни зори,
сред синия утринен здрач.

Земята от радост кипи
под модро усмихнат простор,
и лъх на уханни липи
ухае над росния кър.

Над житното равно поле,
със полет възторжено смел,
разгънал широки криле,
лети лекокрилен орел.

Зад него безбройни села
потъват във утринен дим
и тулят кахърни чела
във губерен, цветен килим.

Низ къра обистрено чист
люлеят бял цвят дървеса,
по всяка тервичка и лист
блести изумрудена роса.

Окъпва се в златни лъчи
великата Майка-Земя,
и ранната песен звучи
на рано ранила мома!

О, пролетни, слънчеви дни,
над мойта любима земя!
В полята неспирно звъни
безсмъртният химн на труда...