Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Радост


Най-после имаме младежка група
и в нашето затънтено селце:
във всяка млада гръд днес бодро тупа
едно пламтящо, борческо сърдце!

Една пробудена, крилата младост
размаха орловите си крила
и като цвят разцъвна чудна радост
на нашите изправени чела.

Животът ни накара с дружни сили
към нов живот задружно да вървим,
затуй сега през хълми и могили
гърми младежкият ни боен химн!

Една велика и могъща нужда
сдружава селският трудящ народ.
От тежък сън селото се пробужда
и бавно заживява нов живот.

Родината отново се възражда,
че в низините нов живот кипи,
запален от една велика жажда
народът ни стихийно се тълпи

и слуша огненото селско слово
на селската отрудена младеж
и във душите пламва нещо ново –
един велик и сладостен копнеж!

Една крилата, слънчева надежда
съгрява и последния селяк
и като светъл лъч го тя подвежда
към оня възмечтан, лазурен бряг,

където грее вечна пролет, лято,
сред слънчеви усмихнати зари,
гдне нивите тежат от хлебно злато
и хората са кротки и добри!...