Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Робство


Кой дръзна да отнеме свободите
на моя горд и величав народ
и кой обрули посред нощ звездите
от неговия светъл небосвод?

Един убиец се промъкне в мрака
на ясната и топла лятна нощ
и светлата зорница не дочакал,
заби в народа своя кървав нож.

Припадна мрак. Покапаха звездите.
Небето като бездна потъмне.
А някъде далеч във равнините
се счу картеч и тропот на коне.

Настана нощ – бездънна и беззвездна,
невзрачна нощ без радост и звезди,
и тежък звън веригата железна
отрони над Маришките води.

Тракийските полета опустяха,
помръкна бащината ми страна
и белите жетварки онемяха
във Дунавската бяла равнина!

Но в тая нощ на бури и измами,
от дебрите на гордия балкан,
развял оранжевото селско знаме,
гърми един народен великан:

„Насилници, напраздно се старайте
да върнете султанския режим!
Напраздно ни потискате и знайте,
че утре като гръм ще ви сразим!

Глупци! Със кражбата на свободите
побунихте народа мълчалив,
раздухахте пожара във гърдите
и огъня посипахте със взрив!

Напраздно се опитвате, тирани,
да спирате стихийното море:
умряха вече турските султани
и мрътви са днес руските царе!

Във нас гори една велика жажда:
до смърт да браним свойте свободи!
Народната борба се днес изгражда
и новия живот ще се роди!...