Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Селяни


Видях ви голи и окъсани,
вървяхте в каменния път,
с чела отчаяно навъсени
завръщахте се от градът!

Разчорлени деца и внучета
седяха в празните коли,
а след колите гладни кучета
вървяха с клюмнали глави!

Пред вас потънал цял във пламъци
гореше синия балкан:
към свойте непристъпни замъци
клонеше слънцето на стан!

Прегърбени, изпити, сгушени
от тежката борба за хляб
вървяхте вие омърлушени
и правехте на пръст хесап!

Край вас неспирно прелетяваха
коли, мотори, хвърчила
и вихрено ви отминаваха
със бързината на стрела,

а вий с невръстните си внучета,
сред облаци от дим и прах,
наред със ваште гладни кучета
безмълвни кретахте зад тях!...