Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Син


Сега е пролет. В луд кипеж
гори безкрайното поле,
и в него аз – един младеж –
размахвам слънчеви криле:

Какво е моята съдба
и моя мъничък живот
пред величавата борба
на селския, трудящ народ?

Какво е моя слънчев блен
и моя сладостен копнеж
пред оня устрем вдъхновен
на земеделската младеж?

Не съм ли аз във тая бран
една гореща капка пот
от оня огнен океан,
наречен борчески народ?

Във ранно детство туй разбрах,
че тук ще бъде моя път
и тръгнах сам, без смут, без страх
със земеделския народ.

И днес сред него аз летя,
като разкрилен, млад орел,
а в жилите ми бий кръвта
и свети погледа ми смел!

Душата си с любов разкрих
и щедро с двете си ръце
във бойни песни – стих по стих –
раздавам моето сърдце!...