Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Страната на ухаещите рози


Страната на ухаещите рози,
на житото и плодните лози
е днес осеяна със некролози
и оросена с сиротни сълзи!

Българийо, родино моя, мила,
къде е твоята синовна мощ?
Къде е твойта прежна лъвска сила
и твоя страшен вик: „Напред на нож“?

Къде е призивната бойна песен
на твойте бойни, призивни тръби,
и оня всенароден пир несвесен
на твойте всеподобни веселби?

Виж как мизерията лудо тръшка
левентите на твоя черен труд,
и цял народ под тежко иго пъшка
над майчиния черноземен скут!

И гасне той с една велика жажда
и гине беден, изоставен, сам,
че червей чер колоните разяжда
на неговия свят народен храм!

В селата сякаш броди черна чума,
немеят кърища, поля, гори,
и няма кой със песен да раздума
тъжовните ми братя и сестри!...

...............................

Страната на ухаещите рози,
пшеницата и плодните лози
е днес осеяна със некролози
и пълна с плач, въздишки и сълзи!...

1935 г.