Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Суша


Това лято дъжд не падна нито капка, майко моя,
да напои твойта топла, изжъдняла, черна гръд!
Защо беше тая напаст? Какъв беше, майко, тоя
грях, та Бог ни тъй безмилостно наказа тоя път?

Кладенците, изворите – вред пресънаха по къра,
пасищата, орниците – вред земята изгоре!
Седем пъти змей гониха и молебен стари хора
в черквицата ни правиха, но напраздно всичко бе!

Цяло лято дъжд да падне селяните се надàха –
към небето устремени бяха хиляди очи,
но напразно! В ожидание душите изгоряха,
а телата се стопиха в пек, във огнени лъчи!...

Това лято дъжд не падна нито капка, майко свята,
в нивите не звънна бодро песента на звънък сръп,
кърищата онемяха, погрозняха пред полята
и потънаха селата във дълбока, тежка скръб!