Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Химн на селските кооператори


През буйна ръж и цъфнала пшеница,
под весела, усмихната зора,
ний идеме със полета на птица –
една безкрайно дълга върволица –
и радостно шумим като гора!

Пред нас блестят в предутрин равнините,
пробуждат се заспалите села!
Една надежда сгрява ни душите,
крилата вяра свети във очите
и радост грей над хиляди чела! 

Нали сме всички равни под небето?
Нали една е Майката-Земя?
Зареяни като пчели в полето,
ний всинца – от старика до детето –
лелейм в гърдите си една мечта: 

да грее вечна пролет над селата
сред мирен труд, задружност и любов!
Да няма гладни хора по земята,
а сити да са всички наши братя
под тоя златозвезден, син покров!

Земята ни е щедра и богата,
нивята ни тежат от златен плод,
и ние дружно днеска – брат към брата,
другарски си подаваме ръката,
в задружност да твориме нов живот!

Над нас да грей един лазур небесен
и да ни гали сводът ведросин,
и ние – цял народ напред понесен –
ще пеем дружно дружната си песен:
„Един за всички – всички за един!“... 

1937 г.