Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




За него, за войника


За теб са тези редове войнишки,
юнако млад, избраник на честта,
да ти пропъждат тъжните въздишки
и да ти връщат жива радостта!

Знам: войнският ти дълг е тежко бреме,
но бреме на достойните е той!
Ний всинца си живеем свойто време,
а кой Родината ще брани, кой?

Затуй служи достойно и отдайно!
При първи зов бъди готов!
България обичай ти достойно,
със силата на първата любов!

И нека във ръка със тая книжка
по-драг да бъде трудният ти път.
Знай: пò е лека службата войнишка
със радостта, шегата и смехът!

Февруари 1992 г.