Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Военна картинка


Войнишки спални. В нея момци млади,
пристигнали от дълъж, тежък път,
натръшкани наред като снаряди,
във първен, сладък сън дълбоко спят.

Един от трети взвод тъй силно хърка
край новия фелдфебелски креват,
като че някой със трион го търка
по гушата и месестия врат.

А други двама плещести юнаци,
с обдръгната от драпаница гръд,
като овчарски жежки качамаци
с позинали уста безспир пухтят.

Дневалният с душица полубудна
и със глава натегнала за сън,
ту се разхожда със походка мудна,
ту спира се и дреме като кон.

Един от тежко спящите войници
го сепва с някакъв топовен звук,
но бърже от насрещните редици
със два салюта му отвръща друг.

Започва се среднощна канонада:
гърмеж – стрелба – салют подир салют
и за момент казармената сграда
изпъни се със мирис на барут!...