Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Войнишка песен


Твойта песен кръшна – е стрелба картечна,
думите ти сладки – са куршумен дъжд.
Пей ми, либе мило, песента сърдечна
на мобилизирания влюбен мъж!

Снага стройна кършиш – манлихерка пушка
със приклад чудесен, с нова, гладка цев.
Дай да се примеря с точна, вярна мушка
два пъти да гръмна със мерак и кеф! –

Гръд люлееш млада – бомби две бухалки,
пълни със опасен бомбен динамит.
Дай ми да опъна тънките запалки,
ако ще да падна тук пред теб убит!

Уста сладка имаш – войнишка манерка,
пълна с ароматен, благ войнишки чай.
Дай ми да я вдигна – пия ще без мерка,
жал да уталожа, че сърце не трай!

Очи ясни греят – два биноки нови,
погледи що хвърлят – пламък от заряд.
Дай ми да погледам сините огньове
в твойте сини взори що безпир горят!

Твоята премяна – телена е мрежа,
под която крий се бункер укрепен.
Мрежата ще, либе, с зъби да прережа,
бункера бетонен падне ще във плен!...