Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В готварницата


Една вечер – късно беше
ротният фелдфебел Спас
низ казармата гърмеше
със дебелия си глас.

Лют на мъничка пиперка,
луд на буен, хранен кон,
той бе тръгнал по проверка
сам из ротния район.

Пред готварницата спре се
и по навик – стар адет,
той ухото си поднесе
до ключалката отпред.

И проточил тлъста гуша,
с притаена едра гръд,
разговора той подслуша,
що се водеше отвъд:

„Взводните ни са отлични,
ротнио ни е шекер,
хора умни и тактични
сал за нашия аскер.

А фелдфебело е куче,
ядовит свиреп и строг,
сал мустаците си суче
и ни гледа като смок!“

Но вратата се отвори
и във тоя скръбен час
ядовито проговори
страшният фелдфебел Спас:

„Ти ще миеш сам клозета,
ти района ще метеш,
а пък ти – ей тез дървета
тази нощ ще насечеш!“...