Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Герговица Цвета – гълъбица съща
на мъжа си Герго с писъмце отвръща


Вчера ти получих, Герго, писъмцето
и от драгост, вервай, трепна ми сърцето.

Три пъти го четох и от радост плаках,
че две седмици го денонощно чаках.

Четох го пред стринка, четох го пред кака,
и тя с мен, горката заедно поплака.

Ти откак от село за фронто замина,
през акъло женски не една ми мина:

дали няма, рекох, нещо да се случи,
я във бой да влезе – рана да получи,

я във плен да падне или друго нещо,
(Като си помисля – става ми горещо!).

Ала всичко мина, (да не чуе злото!)
Ти добре си, както виждам от писмото.

Радвам се, че ти си бодър, здрав – бабанка,
и че служба служиш, като новобранка.

Но пък слушай, Герго, що ще да ти кажа:
много да се пазиш от коварност вража!

Денем-нощем дръж си пушката при тебе,
че не знаеш тя кога ще ти дотребе.

Тръгнеш ли на нейде – взимай си другари,
и знай: в бой печели, който изпревари!

В чужда къща вечер ти не се отбивай
и душата си пред никой не разкривай!

В джеба си парички винаги ти имай,
вода, хляб и гостба от всеки не взимай!

А кога на пост с цивилни разговаряш,
хубаво очите ти да си отваряш.

С лявата ръка прави, каквото искаш,
с дясната прикладо здраво да притискаш

оти може някой да те изненада,
или да ти скроят някъде засада!

Ризата си, Герго, честичко заничай
и редовно мий се и се преобличай!

Щом сапунец дават ти, пери се често.
Във войската няма за кирливци место!

Чист и преоблечен всекога да бъдеш,
шуга да не хванеш – гад да не завъдиш,

че са пусти въшки лошави гадини:
(они се довършват само със машини.)

Сложих ти три чифта вълнени чорапи,
с тях добре увивай мечите си лапи.

Много да внимаваш да се не простудиш,
посреднощ да ставаш – дофторе да будиш!

Нека да се помни, да не се забрави:
службата войнишка сака хора здрави!

Тук по село, Герго, няма нищо ново,
май без теб ще минем Рождество Христово.

Дано на Великден ти си бъдеш тука,
дано кукувица при мен те закука!

Ние всички в къщи здрави сме и живи
и се молим Богу тебе да поживи!

Генка взе да лази и да вика „тате“,
на Горан не стигат дневно два комате!

На глад ли, на що ли, но ядат по много,
взеха да надвиват какиния Гого.

Имаме и брашно, имаме и дърва,
в работата, знаеш, я съм севга първа!

Вълната извлачих и сега я преда,
станът ще да турям другиден у сряда.

Шаек ще тъча за гащи и навуща,
че тук няма нищо – дрехи, ни обуща.

Я си имам всичко и със сичко сита.
Често си в празник меся прясна пита.

Вълница си имам двадесет къделки,
кацата напълних все със отбор зелки.

Делвите са двете връшни със туршия.
(Мисля малко житце в коша да прикрия),

че не знам що ни носят времената
и какво ще роди лятоска земята.

             * * *

От живото, Герго, я съм си доволна,
не съм ни саката, не съм нито болна.

Шетам си из къщи, гледам си децата
и се моля Богу да свърши войната,

при мен да си дойдеш, двама да се сберем,
та от младостта си нещо да разберем!

Исках да ти пиша, Герго, новината,
че във общината заигра метлата.

Имаме управа ново-новеничка:
и кумецо Ристо стана важна клечка;

бирнико и кмето влезоха в затвора
и май надали ще да излезат скоро!

Казват, че са страшни работи разкрити:
зарад тях са, думат, девет душ убити!

Па и разни други кражби, далавери.
Всеки тук се чуди – чуди и се звери!

От кога във село новата управа
почна да командва и да управлява,

попо взе да пие и да пее жално,
Расото му заман е отзаде кално.

Даскалица Пена вече се ожени.
Няма кой да мами старите ергени.

С някакъв чиновник посреднощ бегали,
безвреме се, казват, в манастир венчали.

Друго, Герго, ново няма тук по село,
всичко се е свило и във къщи сврело.

Сняг дебел се трупа, люти ветри вият,
от студ псе и мачка наедно ще спият.

Хайде много здраве, тебе и на всички
български войници с деца и женички!

Дръжте здраво фронто! И ний тук държиме!
Заедно да пазим българското име!

И ако дотрябва, всички ще измреме,
но земята родна няма да дадеме!

Скъп ни е Балкано! Мила е земята!
И е пусто, Герго, сладка свободата!

Пък пиши ми често, често се обаждай,
с писъмца войнишки често ме спохождай!

Те са мойта радост, моята разтуха,
че съм я самотна и за света глуха!

Поздрави ти пращам два пълни калпака,
и целувка жежка под двата мустака...