Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На нея


Кое сърце по теб не страда,
коя душа не те жалей,
кажи ми, хубавице млада,
за тебе кой ли не мечтай?

За теб се днес навред говори,
във всяка рота, взвод и щаб,
и всеки воин за теб се бори,
макар безпомощен и слаб.

Ти тук си днес така желана
и чакана с такваз любов,
че зарад теб на полебрана
да падне всеки е готов.

Да знаеш как те аз обичам,
с каква любов, с какъв мерак,
за теб от взвод на взвод аз тичам
и питам всеки мой земляк!

По теб копнея, теб бленувам,
за тебе мисля нощ и ден,
и всяка вечер те сънувам,
че идваш радостна към мен!

Цял месец дните си оплаквам,
и чезна в сладостен копнеж!
О, с колко радост те очаквам
към село да ме поведеш!

Но ти не идваш да разсееш
тук облаците на скръбта,
и моята душа да сгрееш
със пламъка на радостта!

Ела! Защо се още бавиш,
защо ме мъчиш и гориш?
Ела, от тук да ме избавиш –
към село с мен да полетиш!

Във тъмна нощ, сред буря страшна
отивам с теб на край света,
ти, моя отпуска домашна,
ти, моя галена мечта!...