Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Носталгия


Родино моя – радост и отмора –
от тебе днес съм тъй далеч,
сред нови, чужди, непознати хора
и нова, чужда, непозната реч.

Загубил твойта майчина закрила
и твоя сладък, бял, препечен хлеб,
обикнах те, Родино с двойна сила
и омиле ми всичко живо в теб.

Къде са твоите балкани снежни
и твойте топли, слънчеви лета?
Къде са равнините ти безбрежни
със буйно изкласилите жита?

О, ти си пълна с прелест и омая
и лъхат чудна сила твойте красоти,
по-хубава си даже и от рая,
от майчица по-мила си ми ти!

Но не за твойте красоти безмерни
тъгувам аз във тоя късен час
и не по твойте залези вечерни
ме сладък блян унася във прехлас!

О, не! Понесъл своята несрета –
жадувам днес с изстрадало сърце:
за тлъст гювеч със мънички чушлета
и половничка мелнишко винце!...