Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Чичовата Севдалина


Бог да я убие тая уста чичова Севдалина, че с чудната си хубост е завъртяла чивиите, и е подгорила клетите душички на всичките ергенчета у село. По нея се е повлякло и кьораво и кьопаво.
    Ама, какво няма да се повлекат бе, брате, като гледат, че проточила оная стройна снага: бойлия, като асма, и тънка, и права, и крехка, като пролетен филиз от ашладисана круша. Па онова лице: румено, па хубаво, па писано, като ангелче у черква! Те, мене, че ми е чичова щерка, па и я много пъти съм си мислил да ѝ реча барем да се поибим, ако се не земе, ама палежно сърце не ми дава, че нали ми е пуста роднина. Па да ми е барем по-далечна роднина: я като кумица, а като сваха, па иди-доди, а оно пустинята, се е случило, та па баш чичова щерка!...
    Па и знае как да се носи бе, брате! Като тръгне с кобилицата за вола на чешмата, а она стъпва баш като раванлия кобилче. Вечер на сборището само нейния глас се чуе, а на седянката, като извие сребърен глас, та проточи медена песен, да си у триста и трийсет работи, ще ги оставиш, за да послушаш песен на какво се казва!...
    Я вярвам, че вие ще си помислите: весела му макя и на това момче дека ще Севдалина чичова залиби! Ама не е баша така! Маке не е лесна работа да залибиш най-личната мома у едно село! Ако не вервате мене, идете у наше село та питайте Йото Клензата, он да ви разкаже, колко подлоги е скъсал на краката си и, колко въздишки е отронил от гърдите си, дорде Севдалина чичова залиби. Па, ако дип сте се мераклисали да узнаете как стана това, слушайте да ви разкажа:
    Много ергенчета си опитаха късмета при Севдалина, ала никого не огре! Кой кà ѝ рече, она все ще му кусур намери, само и само да го върне. Цеко Мунин ѝ дума, а она го не ще, че е фрескав. Мито Дилин и он ѝ думà, човеко, она и него не ще, че е беломуляв. На всичките ергенчета е кусур намерила, само на Йото махна не намери.
    Я мисля, че вие сте виждали Йото. Па, ако не сте го виждали, прескочете някой празник у село на хорото да го видите. Вие ще го познаете отдалече, оти он стърчи над ергените като на Вако Цендов бресто над Лиловата кория. Като кривнал оня къдрав калпак от ягнешка гергевска кожа, па завил ония кръкми като пачи кривници, та да ти е мил свят да го гледаш. Ербаплия е, та ешо му няма, ама само едно му пречи: че е неопитен, завалията! А пък да залибиш една мома като чичовата Севдалина, там си сака политика, сака колайлък! Трябва така да му намериш чалъмо, че като ѝ завъртиш чивията, а она луда да лудее по тебе, а не да си играе с тебе като Севдалина с Йото. Он, завалията, мисли, че тия работи стават току-така на сила, та всяка вечер я пресреща у Илиевия сливак и разтреперан ѝ рече да се либат, а она, нали си е жив гявол: като надигне глава, та се лудо изсмее: „Ха-хооо, ѝ-и-иѝ... Оти те не тресне Йотесе! Не ще ли да ти и преседне!“... Он, завалията, се сбърка като куче у воденица, па стисне пестница и от яд му дойде до плач.
    Като видя, че така не бива, он зафана да се заканва пред дружките ѝ: Она ме не ще, ама лааса ми окървави камата някой ден!“...
    Па като видя Йото, че и със закана не бива, обърна политиката па инак: запря ни да я пресреща, ни на хорото до нея да се лови, ни пък в очите да я поглежда!
    Леле-мале, да видите вие тогава Севдалина какво прави: ще се пукне от яд! Па не само от яд, ами и от мъка! Маке, не е играчка работа! Де що намери она друг ергенин като Йото? Де у друг Йотовата снага, права на факлия?
    Те, я до сега не бях видял мома ерген да моли, ама тогава чух с ушите си как Севдалина рече на една от дружките си да стори хабер на Йото да дойде навечер при нея на седянката, че ако не дойде, она ще се хвърли у Кадин вир надоле с главата, хем у най-дълбокото...