Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




В трамвая


Веднъж в трамвая разгоря кавга голяма.
Причини: грубост, простотия, нервен тон!
Гърмяха: Сврака! Селяндур! Ах, твойта мама!
Простак! Пачавра! Чукундур! Змия! Галфон!

Нищожен спор прерасна в грозна разправия
и скоро се превърна в истинска война.
Настана невъобразима олелия
и близо там припадна бременна жена.

Да вложа своя скромен мъжки дял в кавгата
аз рипнах, но ме дръпна старец беловлас,
изгледа ме с усмивка блага на устата
и тихичко ми каза с дружелюбен глас:

„У всекиго дълбоко някъде, ей тука,
зло куче спи и кротко гълъбче живей.
Стреми се да накараш гълъба да гука,
а кучето да дразниш, моля те, недей!“

1978 г.