Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Дръвчето


Многоизвестен еколог
с писалка, със листа и блок

в посърналата ни гора
пред клюмнало дръвче се спря.

– Какво ти е, дръвченце мило?
Защо си клюмнало, унило?

– Не виждаш ли – едва живея,
задъхвам се и вехна, крея.

Отрова пия от земята –
съсухриха ми се листата.

От солно-киселия прах
бял ден до днеска не видях!

И не остана сила в мен,
умирам бавно всеки ден!

– Съдбата твоя ме затрогна
и аз, дръвче, ще ти помогна.

С двутомен обемист доклад
аз ще се раздрусам тоя свят!

Ще го изпратя най-напред
във Министерския съвет,

ще алармирам власти, служби,
директори, партгрупи, дружби,

ще ангажирам журналисти,
писатели, творци, артисти.

За теб, дръвче, ще разгърмя
навред по цялата земя!

– Благодаря, добър човече,
от речи ми омръзна вече,

а от писания, доклади
започна май да ми се гади.

Отровен дъжд вали върху ми,
а чувам само думи, думи.

За помощ хич не ми се слуша,
от сказки ми дойде до гуша.

За красота във този лес –
виж на какво приличам днес!

Аз виждам вече своя край,
ала едно от мене знай:

щом смърт ме скоро сполети,
след мен, човече, следваш ти!

Бензинен лъх отново лъхна,
дръвчето вдъхна и ...издъхна!

В екологична изнемога
глава наведе еколога,

прехапа в ужас долна устна
и химикалката изпусна.