Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Заходляк


Във един намръщен зимен ден
срещнах мой приятел – стар ерген.

– Хайде бе, „подрастваща младеж“,
на годеж кога ще ни сбереш?

– Нека само да изпролетей
и в полето агне да заблей,

ще си избера мома добра
и на агне ще ви събера.

Пролет цъфна в родните поля.
Агнето за сватба дълго бля,

ала нашият ерген презрял
още булката не бе избрал.

Минаха години. Пролетта
ви венци за сватбени цветя.

Агнето порасна цял овен,
а „младежът“ все си е ерген.

Скоро пак ще се изпролетей,
на овена внукът ще заблей,

а прехвърлилият наш другар
още е „магаре без самар“!