Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




За шкембето и за свинските черва


Искам да ви кажа няколко слова
за шкембето и за свинските черва.

В буржоазните ни времена презрени
бяха те, горките, толкоз унизени!

Че разглезените дами и кокотки
хранеха със тях домашните си котки.

Накачени на върлини със дузини
ги предлагаха на разни домакини

цигани небръснати, с непрани ризки,
по цени небивали, обидно ниси!

Но в социализма със народна власт
(със честта си гарантирам аз пред вас)

те възвърнаха месарската си чест
и са днес най-редкия деликатес!

С мръсни шкембеджийници се те простиха
и гнездо във суперресторанти свиха!

Там готвачи млади, със безброй награди,
с тях приготвят кулинарни изненади

във блюда със златни нишки украсени,
по „цени за супер“ суперпресолени!

Да прощават всички котки буржоазни!
Минаха онези времена омразни!

Днес с подправка с хрян и салца от домати
с тях закусват учени и дипломати!

Да. Шкембето стана крайно дефицитно.
(Може би затуй е толкоз апетитно!)

Ако тъй вървим по този път на „кът“,
стъпи ли ни в комунизма пуст кракът,

ах, ще стане то за нашите уста
кулинарен блян и вкусова мечта!