Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Кончина


Сладур старик при чужда булка
на „сладката игра“ играл,
люлял се с нея в златна люлка
и както се люлял... умрял!

Вестта завчас заля градеца
за топли клюки зажаднял,
а група старци по мъртвеца
забълваха словесна кал:

– Женкар! Омаскари града ни!
– Дъртак с дъртак! Не го е срам!
– Тю, гробът му да се продъни!
– Тц, тц! Кашмер! Резил голям!...

В неспирна битка с клеветата
до сетния си земен час,
с нескрита болка във душата
нададох аз протестен глас:

„Скопци! Завистници такива!
Я спрете грозния брътвеж!
Че има ли смърт по-красива
от таз: връз женско да умреш!“