Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На един людоед


На Димо Казасов
Човече мъничко с бомбе и със брадичка,
напомняща брадичката на стар козел,
ти носиш византийски подличка душичка,
в която е складирана бодлива тел.

Безпримерен герой на евтини победи,
народа побеждаваш три пъти под ред,
народните борци наричаш людоеди,
когато ти си безподобен людоед.

Стократно вече козината си меняваш,
но вълчия си стар адет не промени,
че вълк си се родил и вълк си ти оставаш
и с вълча стръв разнасяш пакост и злини.

И твоят път е път безкрайно лъкатушен,
и винаги против народа – против нас,
ту дръзновено горд, ту ратайски послушен,
но винаги със свойта дива страст за власт!

Тъй както Юда в Гетсиманската градина
Спасителя предаде на жестока смърт,
така и ти на тъмно своята Родина
предаваш със целувка вече трети път!

През юни бе на заговора в тъмнината,
след туй в списание „Звено“ нададе лай.
И ти отново похити ни свободата
с преврата чер на деветнадесети май.

Занизаха се дни на страшна тирания,
народът беше във вериги окован.
И, струва ми се, беше ти един от тия,
които стъпиха на селския гръклян!

И ето те сега – след толкова години
на кърваво насилие, терор и мрак,
ти мина на греха през тъмните долини
и от върха ни се усмихваш подло пак!

Наместо днес на подсъдимата скамейка
да отговаряш за великия си грях,
печеш се на властта от топличката грейка
и смееш ни се със злокобен смях!

Макар че днес минаваш за голяма клечка
и на ОФ-то да си главен глашатай,
ти мязаш днес на одъртяла горска мечка,
която пред камшика ситен танц играй!

Народът още помни юнските зулуми,
следи от кръв личат по твоите ръце.
И днес като куршуми твойте злобни думи
забиват се във всяко българско сърце!

И чини ми се, твоята съдба не ще е лека,
защото върху теб лежи велик позор.
И днес аз ясно виждам твоята пътека,
която води към Централния затвор!

1945 г.