Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




На един нашенец


На Ст. М.
Макар че диплома в Европа е получил
и на баща си е изпапал цял имот,
той ганьовски е там леснията изучил
как да нарежда собствения си живот.

Следовник на Фуше (ограбил му душата),
със занаяти всякакви е той богат,
но клюката, интригата и клеветата
остават си любимия му занаят.

Като подводница се муши из живота,
но никога не се натъква на скала.
Похвали всякакви приема със охота,
макар за празни, незаслужени дела.

Да си запази службата и рахатлъка
безбройни хитрости му се въртят в ума,
например: писани по негова поръка,
събира в папки благодарствени писма.

Къде-когото срещне, спира го, шушука,
като копой той души тъмни новини
и с женска страст разнася клюка подир клюка,
за да отравя с тях спокойните ни дни.

И заядлив, свадлив, капризен и разглезен,
макар и шеф е станал малък, жалък шут.
И на народа си да бъда аз полезен,
скицирах го с нищожен стихотворен труд:

Излишен мързелан! Ленивец безподобен!
Особен, злобен, долнопробен екземпляр!
Той с право заслужава епитаф надгробен:
„Живял във леност, тук почива търтей стар!“...

1951 г.