Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Ний народ сме поетичен


Ний народ сме поетичен,
поетичен и ...практичен!

Вече имаме поети,
колкото за две планети!

От творци светът се слиса,
всичко живо в нас прописа!

Как не ще пропише, брате –
чудно хубав занаят е!

Главно: доходен и лек!
Тъкмо за айляк човек!

И защо ли ще работи,
да се бъхти, да се поти,

като може със перце
да си ниже стиховце?

Труд спокоен, благ и тих:
всяко драсване и ...стих!

Всяко стихче носи левче.
Всяко левче прави кефче!

Стих по стих и стихосбирка!
Втора. Трета. Няма сирка!

Сбирките пък правят том.
Томът пък издига дом!

Тъй през оди и поеми,
малки, средни и големи,

без минутка ти да спреш,
свойта кошница плетеш
и растеш, растеш, растеш!

Да, растеш и богатееш
и безгрижно си живееш!

В нас сихът на всичко става:
къща, вила, име, слава,

пост, признание, богатсво,
почестви, лауреатство!

Да, стихът на всичко става
в таз объркана държава!

Но поезия не става
от литературна плява!

1974 г.