Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Новият човек


Събраха се духовните гиганти
в Боянските ни приказни дворци:
писатели, артисти, музиканти,
ваятели, художници, певци.

Устроиха симпозиум върховен
с едничка тема – „Новия човек“,
че той е феноменът днес световен
и чудото на идващия век.

Разгледаха го с ленинска трактовка
в доклади и дискусии безброй,
а после плъзнаха в командировка
да търсят своя знаменит герой.

Да го възпеят в стихове, романи,
да го изваят в камък и метал,
да стане той кумир на младежта ни,
за поколенията – идеал.

В душите с творчески негаснещ пламък
и на ревера с алена звезда
те търсиха го под дърво и камък,
ала уви, от него ни следа.

Но чудни ти са, Господи, делата –
открит е търсеният феномен!
Творци, благодарете на съдбата,
че имате приятел като мен!

На тема „Новия човек“ запален,
аз днес в една опашка го открих.
И образа му чист и натурален
поднасям ви във този кратък стих:

„Полунаведен, бледен, със ръст среден,
потиснат, смачкан, сдъвкан и изплют,
на злобен комунизъм ратай беден,
за къшей хляб отдал живот и труд!“

1979 г.