Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Погребално


Мойте наборлии и връстници
почнаха един през друг да мрат,
а с цветя край скръбните вдовици
аз почтително им сторвам път.

Онзи ден по-млад от мен замина,
вчера друг изпратихме със поп,
днеска чакат в моргата двамина,
уморих се да им търся гроб!

И макар с каверни белодробни,
въпреки сърдечния порок,
речи произнасям аз надгробни,
пиша некролог след некролог.

Тичам, бягам, подпомагам
скръбните във тежкия им час,
в гроб удобен мъртвите полагам,
но за своя не помислих аз.

А съм стар – осемдесетгодишен.
Суха пепел от предишен плам!
Тръгнал съм към оня свят възвишен,
но защо се бавя – сам не знам!

Ах, как искам в тези дни печални
в гроба хладен да се прибера,
но от пусти грижи погребални
просто нямам време да умра!