Не искам почести, пари и слава,
ни звания, ни ордени, ни власт,
че всяка слава бързо отшумява
и всяка власт е крехък житен клас!

Желал бих след житейската умора,
когато свърши моят път нелек,
да кажат подир мен добрите хора
две прости думички: „Той бе човек!“




Посмещище


Във неделна утрин чиста,
в обичаен час любим
със бей Гето куфражиста
към градината вървим.

– Виждаш ли го този, дето
ходи като въртоглав? –
леко смигна ми бай Гето
и подхвана весел лаф:

– Някога той калфа беше,
рошоглав и неумит,
все мърмореше, ръмжеше,
все намусен и сърдит!

Но дойде денят „девети“,
той се юрна със властта.
Майсторът му на „десети“
беше вече под пръстта!

Сума хорица изтрепа
септемврийският храбрец!
Сетне с „братската подкрепа“
стана виден големец.

С тлъста крезовска заплата
и със безгранична власт
той не слезе от колата
до последен службен час!

Занаята изоставил,
хвърлил чука, взел пищов,
беше се самозабравил
нашият управник нов.

Но в последвалата чистка
бе катурнат тоз стрвъник.
И под мръсната му ризка
лъсна грозният му лик!

В глуха линия бе лашнат
и направен дармадан.
Виж го: ходи като шашнат,
гледа като изтърван!

Види се, не е с ума си!
Мъчи го възкръснал грях! –
И бай Гето се разтърси
в гърмовит сърдечен смях.

– Ей затуй не заламтявам
за висок държавен пост,
за посмешище да ставам
пред народа като тоз!

1979 г.